Сретение господне или петльов ден

Written by on 02/02/2022

На 2 февруари православната църква чества Сретение Господне. Празникът се нарича още Зимна Богородица или Вълча Богородица. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка и един от 12-те велики през годината.

В народните традиции и поверия обаче празника се знае още като петльов ден. Не правилно и по незнайни причини в днешни времена се свързва като ден на хомосексуалните мъже. Вероятно това е така защото много от нас не помнят историята си.

Празникът на мъжките рожби, който се отбелязва у нас на 2 февруари, води началото си от епохата на османското владичество. Свързан е със събирането на най-тежкият данък – кръвния, при който са отнемани от родителите им малки момчета, за да бъдат обучени за еничарския корпус или настанявани на други държавни служби в Османската империя.

В мрачните години на османското владичество еничарите събирали „кръвен данък(девширме)“. Те ходели по къщите и насила отнемали мъжките рожби от родителите им. За да се знае в коя къща са били, те бележели вратите с кръв. За да скрие детето си, една майка заклала петел и с кръвта му напръскала пруста, портичката и оградата пред дома си. Когато еничарите пристигнали, видели кървавите следи и се убедили, че преди тях вече е минала друга потеря. Така майката успяла да спаси сина си.

Откъс от българския игрален филм „Време разделно“ – 1987г.

Легенда разказва и как една смела жена от с. Еркеч, (днешно. с. Козичино), Бургаско скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на еничерите, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от това село.

С кръв от петли, българските семейства белязвали портите си, за да заблудят османските власти, че от техните домове вече са взети момчета за еничари.

Този празник е с регионално разпространение .Чества се в източно-българската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, Карнобат – Котел, до Добруджа.

И до днес Петльовден се празнува като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български. Още от есента се определя един петел за „баща“ и друг наречен за Петльовден. Петелът – курбан се принася от майката на момчето. С кръвта му се опръсква прага на къщата и се слага кръстен знак на челото на момчето – за здраве. На момчето се дава да се докосне до острието на ножа. Жените, които нямат мъжка рожба, също празнуват на този ден, но си носят петела в къща с момче – там да им го заколят, като вярват, че така ще се сдобият с момче да продължи рода им. На обредната трапеза задължително се слага цял сварен петел или сготвен с булгур на яхния; зелник, който се прави от булгур и сирене, прясна питка, кравайчета и греяно вино, подправено с лютив червен и черен пипер.

В миналото на този ден нашите деди не докосвали нищо остро – нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвало се, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Младите момичета не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг.


Reader's opinions

Leave a Reply


Current track

Title

Artist

Със съдейдтвието на : LIVE365

Със съдейдтвието на : LIVE365

Background