Косите на Апостола (Васил Левски в родовата му памет, според Христина Богданова)

Written by on 20/02/2020

Всички знаем кой е Васил Иванов Кунчев – нашият Левски. Чели сме много за него от книги и от учебници. Четем и от интернет, гледали сме игрални или документални филми, различни предавания. Всичко това иначе пребогато литературно, документално и филмово богатство оставя малко встрани една тема – родовата памет. Това, което близките на Васил Левски свято пазят и опазват за него до наши дни – от ранното му детство до началото на пътя към безсмъртието. Христина Богданова е една от 28-те родственици на Васил Левски. Родът й води началото си от Яна Иванова Кунчева – по-голямата сестра на Апостола и от Елена – неговата племенница. И носи неговите очи – на пра-прачичо си! От няколко години тя извършва нелеката и мисионерска задача – участва и организира многобройни срещи с млади българи в села и градове, в музеи, читалища и в медии, за да разкаже, за да предаде родовата памет на предците си на народа. Прави го почти като Апостола – отива на крака при хората, за да буди и пробужда към нещо малко позабравено през последните десетилетия – старият български морал, човешкото достойнство и предопределеността да се служи на народа. И явно успява! Според семейната памет през нощта на първо Възкресение на 1864 г. дякон Игнатий служи за последен път в храма „Света Богородица“. През деня на Великден с приятели отива в местността „Алтънчаир“, на запад от Карлово. Там Левски заявява, че от този ден престава да носи калугерското расо и моли приятеля си хаджи Георги поп Христов да му отреже косата, но той отказва. Тогава Дяконът взема предварително приготвените ножици и сам си я отрязва, а после я прибра в пазвата си. По-късно на същия ден предава тази коса на майка си с думите: „Мале, мене ме призовава народният глас, за да се притека на помощ на заробеното ни отечество; затуй аз не мога вече да изпълнявам духовната си длъжност и се отказвам от нея… Вземи косата ми, та я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе. И кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопеян и непогребан.“ Последната среща на Васил Левски с майка му Гина е на 6 декември 1872 г., малко преди да бъде заловен на 27 същия месец. „Майка му е била много куражлия, не е показвала болката си, но в един момент просто се разплаква. Левски, много смутен, я пита „Защо плачеш, мамо?”, а тя отговаря „От радост, сине, от радост”, спомня си семейната история Богданова. Когато в Карлово достига новината, че Васил Левски е обесен, хората не смеят да кажат на баба Гина, но тя усеща и един ден отива в църквата и пита свещеника какво се случва с нейния син Васил. Попът й отговаря, че не може да излъже в божия храм и ще и казва истината: „Твоят син Васил не е вече сред живите още от 6 февруари“ (18 февруари 1873 г. по нов стил). „…Баба Гина не промълвява нито дума. Остава няколко минути скована, неподвижна, след което се изправя, прибира се в дома си и вади от сандъка косите на своя син, които пази пет години от Великден 1864 г. Връща се с тях в храма, опяват ги, но сърце не й дава да ги погребе…“ До смъртта си баба Гина Кунчева ги държи близо до сърцето си. Безкрайна е майчина любов и мъка… След смъртта на майката, косите са предадени на най-голямата сестра на Апостола – Яна. Днес златистите кичури се пазят в Националния военно-исторически музей и винаги предизвикват вълнение в посетителите. Малки кичурчета от тях са запазени като безценно богатство и наследство и на близките родственици на Апостола. Тази безценна реликва е дарена „…за да послужи като спомен на младото поколение за този, който даде живота си за свободата на България, без да я види освободена“. Днес те са единствения материален спомен от най-великия българин, чийто гроб е неизвестен и може би някога ще станат ключ за откриването му. Може би, но първо ще трябва като народ да го заслужим. „Народе????“

Придружаваща информация: Диян Николаев Христов – 15 години Професионална гимназия по селско стопанство „Никола Пушкаров“, гр. Попово, ученик в 9 „Г“ клас


Current track

Title

Artist

Със съдейдтвието на : LIVE365

Със съдейдтвието на : LIVE365

Background