Показват златните накити на средновековна българска царица

Written by on 07/02/2020

В деня на българската археология 14.02.2020 г. в обновената зала „Съкровищница“ на Археологически музей „Велики Преслав“ Преславското средновековно златно съкровище отново ще посрещне гости, туристи, учени и любители. След година на реставрация в град Майнц – Германия и забележителни гастроли в музея „Лувър“ – Франция и Национален археологически институт с музей при БАН – София, гостите на Великопреславския музей ще могат да се насладят на изящните накити от българския царски двор от времето на Първото българско царство.

Повече от 40 години след откриването на съкровището, проведените реставрационно-консервационни дейности и научни анализи в Римско-германския централен музей в град Майнц, хвърлиха нова светлина върху техниките на изработка, състава на използваните метали и скъпоценни камъни от накитите. При проведените анализи учените са използвали единствено неразрушаващи методи на изследване, целящи максималното съхранение на предметите. Резултатите от тях показват, че за изработването на накитите от Преславското златно съкровище не е използвано стъкло, освен за клетъчния емайл в различни цветове, разделени от тънки златни ивици. Новите изследвания показват, че скъпоценните камъни, за които се смяташе, че са аметисти, всъщност са светли рубини и гранати, а планинските кристали по двустранната огърлица са флуорити, използвани от византийските златари и непознати досега в други техни изделия. Изследванията на скъпоценните камъни и материали показват високи технически познания при работата със сребърни и златни сплави и нови подходи при изработката на накитите. Гамата от благородни метали показва, че съкровището е много по-ценно, отколкото досега се е смятало. Както повечето намерени съкровища, така и това е било открито съвсем случайно. През есента на 1977 година земеделско поле в местността Кастана, на три километра от втората българска столица, е било разорано от трактори. На следващата година работнички от тогавашно ТКЗС отишли, за да засадят лозе там. При земеделските дейности, на няколко сантиметра под повърхността, предмети от жълт метал смаяли жените. Работничките се натъкнали на голяма огърлица, множество накити и монети. Всяка от тях занесла намереното у дома, но мълвата за това бързо се разнесла и скоро местни археолози, заедно с тогавашната милиция, тръгнали по домовете, за да съберат предметите и да ги разпитат. Щом разбрали за мястото на откритието селскостопанските дейности били спрени и започнали археологически проучвания. Площта за претърсване била около 400 квадратни метра. Разкопките разкрили, че там е съществувало бедно селище, най-вероятно предградие на Велики Преслав, което било изоставено или опожарено. Това дава основание укриването на съкровището да се отнесе към Х в., най-вероятно при превземането на Преслав от войските на Светослав през 969 година или византийските през 971 година. При теренните разкопки става ясно, че предметите са са сложени в ковчеже или торбичка в каменната печка на една бедна, полувкопана в земята землянка. Тракторите унищожават жилището и повреждат голяма част от преметите. Тъй като тогава металните детектори още не съществуват, пръстта е пресявана на ръка. Открити са над 120 златни и позлатени украшения – бижута, медальони и накити. Намерени са още посуда, принадлежности за дрехи, скъпоценни камъни и монети, като най-късните от тях са византийски – на император Роман II. Това го прави най-голямото средновековно съкровище, открито по нашите земи. Повечето историци предполагат, че богата колекция е била подарък за сватбата на българския цар Петър I и византийската принцеса Мария-Ирина, състояла се през 927 година. Първо, техниката с клетъчния емайл е била присъща за византийския императорски двор и вероятно бижута с такава изработка са носили само на царски особи. Тъй като в Средновековието диадемите са били владетелски символи за глава, тоест предмети, които символизират властта се смята, че диадемата от Преславското съкровище е била носена от самата царица Мария.


Current track

Title

Artist

Със съдейдтвието на : LIVE365

Със съдейдтвието на : LIVE365

Background