„КОГАТО НЯМА СОЛ, ИМА СЪЛЗИ И ОТ ТЯХ ЩЕ ДОБИЕМ, НО КОГАТО НЯМА ВЯРА, ТОГАВА Е СТРАШНО.“

Written by on 23/11/2019

Скъпи приятели,неприятели,близки,познати, роднини съграждани….ХОРА

Само няколко седмици ни делят от красивите и обичани от всички коледни празници.

С настъпването им всички си пожелават обичайните нам неща.

Ние от Радио Търговище в следващите няколко седмици в няколко поредни публикации ще Ви предложим за пореден път нещо различно за някого може би странно.

Предлагаме Ви да прочетем заедно цитати от известни театрални постановки или и монолози на известни личности, текстове от песни. Надяваме със тях всеки от нас от Вас да открие нещото от което има нужда, нещото което ще промени поне за малко денят му, което ще го направи може би малко по-щастлив, по-добър, по-позитивно мислещ, по-щастлив, по-истински… ЧОВЕК

Монолог от пиесата „Кукер кабаре“ на Любомир Пеевски (монолога на Калата)

“Безбройни са световните кръговратности, в които се вре человек из своя си живот. Докато е малък человек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „мама” и всички го трупат с похвали. И колкото повече се източва человек, колкото по-голям става, толкова повече похвалите намаляват, за да се изгубят на края, кой знае къде по трудните друмища на голямата световна похвала, за да се разпилеят в глупашки битки, наивни победи и безплодни занятия. Кога мравката срещне мравка, тя я докосне с краченце, за да й каже, къде има зрънце, тревичка или сладко коренче.
Кога се срещнат две пчели, те танцуват разни танцове, за да си съобщят, къде има повече цвете и прашец. А ние, людете,твари уж умни и разумни, все тичаме нанякъде, все не ни остава време за человешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един единствен лъч на взаимно разбирание и топлинка.

А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се поспрем за малко от тая непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства, ако проумеем пропилената на това неписано ръг насам, ръг натам, ако си спомним, че тичащият человек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори и влюбените, когато се целуват, се спират на място. Лъжовен е тоя свят, господа, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето. Чака то человека да се захласне в нещо красиво, във влюбени очи, румен залез и хоп, тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите, залепи му печално устни.
Какво си викате, а? Калата какви ги приказва, колко е нещастен?!? „

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…


Current track

Title

Artist

Със съдейдтвието на : LIVE365

Със съдейдтвието на : LIVE365

Background